Трансмазнините традиционно се свързват с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, но съвременни научни данни показват, че не всички трансмазнини оказват еднакво въздействие върху здравето. Особено важно е да се прави разграничение между индустриално произведените и естествените трансмазнини.
Нов систематичен обзор и метаанализ, включващ 22 проучвания от Европа, Канада и САЩ, установява, че естествените трансмазнини в млечните продукти не са свързани с неблагоприятен ефект върху липидния профил или повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, сърдечно-съдова смъртност, инсулт и диабет тип 2. Това предполага, че естествените трансмазнини могат да се различават от индустриалните както по състав, така и по биологични ефекти.
Защо има разлика?
Изкуствените трансмазнини, които се получават при преработката на растителни масла и се откриват в пържените и силно преработените храни, отдавна са доказано опасни. Поради тази причина те са забранени или ограничени в много страни. Естествените трансмазнини обаче се образуват от бактерии в храносмилателната система на преживни животни като крави, овце и кози и се съдържат в малки количества в техните продукти.
Двата вида трансмазнини се различават по своя състав, като естествените съдържат предимно вакценова киселина, а индустриалните – елаидинова киселина. Поради тези различия някои учени смятат, че бъдещите препоръки за ограничаване на трансмазнините следва да разграничават индустриалните от естествените източници, вместо да ги разглеждат като една обща група.
Какво откриват учените?
В рандомизирани контролирани проучвания: Изследователите анализират 10 проучвания, в които участниците консумират млечни продукти с естествено повишено съдържание на млечни трансмазнини, получени чрез промяна в храненето на животните. Приемът на трансмазнини от тези млечни продукти варира между 1,3 и 13,2 g дневно. Метаанализът не установява неблагоприятен ефект върху общия холестерол, LDL-холестерола („лошия“ холестерол), триглицеридите, ApoA1 или ApoB в сравнение с конвенционалните млечни продукти. Наблюдавано е минимално понижение на HDL-холестерола („добрия“ холестерол).
В проспективни кохортни проучвания: Анализирани са 12 дългосрочни проучвания, проследяващи хиляди участници в продължение на години. Изследователите не откриват връзка между по-високите кръвни нива на характерните за млечните продукти трансмазнини – транс-вакценова киселина и транс-палмитолеинова киселина – и риска от сърдечно-съдови заболявания или диабет тип 2.
Важно уточнение
Резултатите от проучванията не означават, че млечните продукти могат да се консумират без ограничения. Те представляват сложна хранителна матрица, съдържаща белтъчини, калций, витамини, минерали и различни видове мазнини, чието въздействие върху здравето не може да бъде обяснено само с наличието на една конкретна мастна киселина. Поради това хранителният режим следва да се оценява като цяло, а не само през призмата на отделни хранителни съставки, като се ограничава приемът на храни с високо съдържание на добавени захари, сол и индустриално преработени съставки.
Пълният текст на систематичния обзор и метаанализ е публикуван в Nutrition Research.